Историята на българския лев

Всяка страна има своите национални символи. Основните емблеми, с които една държава се отличава от останалите са 3 - герб, знаме и химн. За българите обаче, можем да кажем, че има и четвърти символ, който прави страната ни още по-уникална - българският лев.

Замисляли ли сте се колко от страните по света могат да се похвалят със своя собствена валута? Със сигурност не са много. Именно затова днес решихме да ви запознаем с историята на българския лев. Останете с нас докрая, за да разберете откъде тръгва и докъде стига пътят на българската валута през годините и да обогатите знанията си. Да започваме!

Произход на думата “лев”

Първоначално изписвана с окончание накрая - левЪ, думата произлиза от остарелият вариант на “лъв”. За никого не е тайна, че именно лъвът е символ на страната ни. Не случайно образът му фигурира както в герба, така и в много други значими картини и емблематични паметници. Животното е олицетворение на сила и власт.

Образът на лъва се среща по паметници, датиращи още от IX-X век. Той е бил символ и на много от царете, водещи държавата ни през годините, един от които е цар Иван Шишман. По думите на Паисий Хилендарски можем да разберем, че лъвът присъствал дори и в печата на държавата като символ на смелостта и силата на българските войни, сравнявайки ги с лъвове. Не случайно и един от най-почитаните български революционери - Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски, което също произлиза от “лъв”.

Пътят на лева през годините

Откъде започва

Началото на българската парична единица е поставено точно след Освобождението. Две години след официалния финал на злощастните за българите години на робство, през 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, който приема официално българската валута “лев”. Първоначално той е приравняван с френския франк и е изработван на принципа на триметалния стандарт - сребро, злато и мед.

Пет години по-късно, през 1885 г. БНБ започва да емитира банкнотите. В началото те са приети зле от народа, поради недоверието им в хартиените пари и златното покритие на самите банкноти. Целта на Българската народна банка е въвеждането на златен стандарт, който обаче завършва с неуспех.

През 1892 г. правителството на Стефан Стамболов започва емитирането на сребърни монети, въпреки съпротивата на банката това да се случва. Няколко години по-късно, през 1897, е приет нов закон, предвиждащ установяването на златния стандарт и изваждането на сребърните монети от обращение. Това обаче се оказва невъзможно и 2 години по-късно е въведен сребърен стандарт в страната.

През 1992 г. правителството получава заем от Франция, с което възстановява задълженията си към БНБ и отново започва емитирането на златни банкноти, този път по-успешно.

Периоди на война

По време на Първата Световна война правителството на България финансира военните си разходи предимно с банкноти. Германските марки и австрийските крони бързо губят стойността си, поради промяна в закона от 1912 г., което позволява на България да излезе обезпечена от банкнотната емисия. Въпреки това, след ПСВ правителството е изправено пред недостиг на средства и призовава народа за съдействие.

През 1922 г. за пръв път е отпечатана банкнота по “американски”, без “-ъ”. Това става по времето на ръководството на Стамболийски.

По време на войната левът претърпява силна инфлация. За периода 1939 – 1945 година паричното обращение нараства 14 пъти, а стойността на лева пада 12 пъти. След ‘44 г. започва замяна на старите банкноти с нови и през 1951 г. е извършена парична реформа - 100 стари лева са заменени с 1 нов лев.

Левът след 1989 г.

Два периода на сериозна инфлация в страната - първият между ‘90 - ‘91, а вторият и по-тежък между ‘96 - ‘97, водят до значителна девалвация (понижаване на стойността на дадена национална валута) на лева. Именно затова през 1997 г. е установен валутен борд, а левът е прикрепен към германската марка. През 1999 г. с въвеждане на еврото стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1,95583 лева = 1 евро.

През 2005 г. в обращение е пусната първата българска възпоменателна банкнота с номинал от 20 лв. Тя е пусната по случай 120-та годишнина от издаването на първата емисия банкноти от 20 и 50 лева.

През 2018 г. започва печатът на нова серия банкноти. Това е наложено заради интегрирането на нови защитни елементи при самия печат. Първата разпечатана банкнота е с номинал 100 лева и е победител за 2019 г. на конференцията “Висока сигурност при печатните технологии (High Security Printing EMEA)”.

Българският лев е изменил дизайна си силно през годините. Днес, лица на нашата парична единица са почитани личности като Иван Милев - 5 лв., Петър Берон - 10 лв., Стефан Стамболов - 20 лв., Пенчо Славейков - 50 лв. и Алеко Константинов - 100 лв. Всички те са допринесли по един или друг начин за развитието и обогатяването на българската култура и са се превърнали в символ на страната ни.

За финал можем да кажем, че трябва да бъдем горди с това, което имаме и да се опитаме да опазим историята и за бъдещите поколения. Левът със сигурност ще остане един от главните символи на българския народ, носейки със себе си част от историята на България.

А дали еврото ще се превърне в обща единна валута и за нас, това е въпрос, чийто отговор предстои да разберем.